Ротиферите са малки животни, които са често срещани във водоеми, като езера и дори локви. Някои ротифери пълзят, други могат да плуват, а трети са прикрепени към различни частици.
Външен видВ предния си край всички ротифери имат пръстенче от реснички, обикалящи около устата, което прилича на колелце, затова са били наречени „животните колелца“. Около тялото си имат защитна черупка, а в задния край на тялото имат краче с което се захващат за различни повърхности.
Понеже са много мънички, за първи път ротиферите били забелязани, едва след появата на микроскопите.
Ротиферите имат редица интересни характеристики. Биолозите предполагат, че тези особености са адаптации към малкия им размер и бързо променящите се условия на техните местообитания.
Устойчивост на засушаванеКогато местообитанието им пресъхне, тези малки животинки също изсъхват, сбръчкват се и образуват обвивки наречени „цисти“ в които да прекарат много време без да се движат и без да се хранят. След време когато в тяхното местообитание се появи вода, могат отново да се размърдат и да заживеят активно. Има документирани случай на ротифери пресъхнали за цели 9 години.
Изпадане в криобиозаПри ниски температури ротиферите могат да сведат до минимум жизнените си функции на движение и хранене и така да оцелят много години. В ледовете на Арктика учените са документирали живи ротифери от преди 24 000 години.
Устойчивост на радиацияРотиферите са изключително устойчиви на йонизиращо лъчение. Смята се че това се дължи на изключително ефективните механизми, които са развили за поправяне на ДНК молекулите си след дълги периоди на пресъхване.
ПартеногенезаПри някои от групи ротифера, никога не са откривани мъжки индивиди, а само женкси. Женските произвеждат яйца, които са точно копие/клонинг на майка си. Такъв тип размножаване се нарича партеногенеза.
Микроорганизмите са важна част от сладководните екосистеми, защото: